„Трябва да опозная зависимостта, за да опозная себе си“

А.А., София - преборил зависимост към хероин

А.А., София

преборил зависимост към хероин

Трябва да опозная зависимостта, за да опозная себе си

Равносметка:
за период от 15.08.2015г. – 15.04.2016
в терапевтичен център „Академия за Живот“

В началото, като дойдох в програмата, бях много объркан – исках да се оправя (излекувам), но не знаех как, не знаех за зависимостта, не знаех кой съм и не знаех как ще стане. Бях супер затворен, не разговарях с никого, хората на повече време ми изглеждаха странно, използваха странни терминологии и действия. Това беше далече от моя свят, от които идвам. Нещата, за които разговарях, бяха за ПАВ (психо-активни вещества), дилъри, манипулации, банди. Чувствах се депресиран, че нямам общи теми за разговори с другите членове. Намерих си сродна душа – и той беше нов, и двамата не бяхме тук и сега мисловно.

След манипулация, аз излязох и употребих (не издържах психически и физически).

Върнах се след няколко часа и всичко наново – борбата продължи отново с депресията, но и не закъсня и параноята. Гризеше ме съвеста, че съм постъпил така манипулативно към даден член. Накарах близките ми да ми изпратят машинката, която му бях взел и исках да му я върна. Той не искаше да я приеме и аз психясах, обзе ме параноя, че всички ме избягват заради тази случка определено си набих филм – чух Калин да разговаря по телефона и си мислех, че ме портят за нещо си.

Параноята бе по силна от мен и си тръгнах.

Употребих и се прибрах в къщи. Скандал. Исках да заминавам за чужбина, да се лекувам сам и да работя, за няколко часа се свързах и си бях уредил работа, и бях готов на другия ден да заминавам.

Като си легнах се замислих за разговорите в програмата, че наркотици има навсякъде, а и вече имах такъв опит в чужбина, в главата ми се въртяха всякакви мисли от програмата.

На сутринта, като станах, казах на близките ми да ме карат обратно – от себе си бях загубил надежда, но някаква сила ме дърпаше на там.

Като се върнах, съзнанието ми беше запълнено с последващи действия и задължения, не мислих за глупости, това ми помагаше да съм тук и сега. Движенията ми бяха хаотични – взимам чинията и тенджерата и мия и двете на куп. Качвам се до стаята минавам през банята и светкам, и … разпиляност.

Есетата много ми помогнаха да систематизирам началото на престоя, да се замисля и ми бяха храна за размишляване. Ангажирах се със спорт, карах членовете да играят волейбол, федербал, футбол, шах – за пет-десет минути се изморявах или ми писваше.

На първия месец започнах да изпадам в чувство на вина.

Тя беше много силна. Тъй като бях в миналото и се досещах за ремисията ми, за цел, постижения, любов, нови приятели, родители, всичко, с изключение на родителите ми отиде по дяволите, благодарение на употребата ми, зависимостта ми. Макар че родителите ми ме подкрепят и искат единствено да не употребявам и да съм добре, съм загубил доверието им, комуникацията  и всичко което ни свързва.

Преодолях го като се приех такъв какъвто съм (зависим). Изгубеното не мога да го върна, мога само да си взема поука.

Не закъсня и тъгата, носталгията за близки и роднини, бях потиснат. Изживях наново чувства и емоциите от скръбта, ревах, но само това не стигаше, бях дълго в тези силни емоции. Не знаех как да се справя – плачех и ми олекваше, член от групата използва само една дума към изречение, в което чух само леля ти и рухнах. Излязох на двора и ревах дълго време, по-стар член от групата ме видя и тръгна да говори с мен. Разговаряхме, излях си душата в разговора, след половин един час бях по добре. Момчето, което говори за леля ми, дойде при мен и ми се извини за това нещо, той нямаше никакви лоши мисли да ме засяга или да ме провокира.

Чувствах се спокоен.

Интересът в програмата ме крепеше и подържаше да се опозная кой съм, какво чувствам, до какво ме води, положителни, отрицателни страни в поведението ми, какво мога и какво не мога да правя, психологията ми хареса.

Групите с Калин ме отекчаваха – разни маски, каски, не ги разбирах, а гледах че всички работят и се напрегнах. Не разбирах какво е да приема индивидуалните особенности на всеки, З. взимаше нещо от мен и не ми го връщаше и аз се дразнех от него. След не дълго време настъпиха ситуации, в които се анализирах, че това го има и в мен – аз взимах от него неща, за които мислех че няма проблем, но всъщност за него са били важни и ценни в този момент.

Изпитвах омраза към родителите ми, че не разбират проблема ми и не са знаели как да ми помогнат.

След разговор с екипите разбрах, че тяхната вина, на нашите, от несправянето им с мен, са постъпвали така. Незнанието и неимането на проблема, които аз имам, те не могат да ми дадат обратна връзка или помощ. Обвинявах веществото, родители, приятели за моята зависимост, но всъщност осъзнах, че аз не съм това за което съм мислил, че съм. Осъзнах, че единствено с хората с моя проблем се разбирам най-добре и мога да се възстановявам.

Преоткривах и се индифицирах с всеки оттам и ми се покачи доверието към хората.

С етикетите не ми беше много трудно, тъй като съм бил много с зависими и независими. В един ден съм преминавал от жив, бодър, спокойствие, развълнуван, еуфория до разочорование, безпомощност, отчаяние, напрежение. Бях мотивиран да се науча да готвя, черпех опит и бях ентусиазиран да помагам. Като започнах сам да готвя изпитвах удовлетворение от постиженията и оценката на групата. Във фитнеса си намирах непостоянството. Осъзнах, че имам периоди, в които трябва да се преодолявам и дори да не върша нещата на сто процента от усилията ми, е по-добре за мен да го напраявя.

Таблицата, която ми дадоха психолозите да работя по нея, ми помогна много за самоанализата ми.

1.Чувство (тъга,гняв,щастив,страх)
2 Мисъл.
3 Състояние.
4 Поведение.

Започнах да си анализирам ситуациите, в които попадам.

В ситуации намерих плахостта и страха си, не знаех как да се справя, екипите ми дадоха задачи, за които съм правил и групи. Отлагането е моя друга трудност, която не съм и допускал че я имам. Със ситуации се улових, като например след отпуската отлагах да направя теста и ситуацията със С., като беше скрил фотоапарата, които аз отлагах да кача в екипната. Направих група за отлагането, което ме води до тревожност, че не съм направил нещо, което съм мислил и искал, а и натрупване от задачи, някои от които вече нямат значение, не са свършени, действие, активност.

За мен съм приел че алкохолът и тревата ме водят до употреба – активна, тъй като с членовете, които са преминавали от тук, имаме сходна съдба. Доверието ми се покачи, след като имах доверие към един член и бях изпаднал в дупка и безпомощност, и друг член ми помогна. От всеки черпя опит и знание, стига да го чуя и да си направя преценка за себе си.

Честността и искреноста са голям проблем за мен – тук се научих, че като излъжа за нещо, това ме напряга и наранявам себе си и другите.

Да влизам в обувките на другия

Двама членове, на единия от които имах само доверие, се майтапеше, веселеше се с мен, а аз го приемах като нападнат и обиден, ядосан, започнах да отхвърлям (бягам) всички и себе си, затварях се в стаята и оставах сам.

Оттам нахлу самотата. Оставам сам в мислите си, влизам в дълбоко отрицание. Този човек, дори не е искал да ме засегне или обиди, аз си набивах филм. Чувствам се слаб и уязвим.

Търся внимание

Даден човек, който ми е осигурявал внимание и си отклони вниманието, с мен се случваше това. Преборвах това състояние с разговори като отговорник – отговорността ми помогна за сериозността в процеса – постоянство, търпение, самокритика.

Постоянството и търпението ги отдавам на отдаването на членовете в процеса и правилата, също и намиране на подхода за обяснение в членове на групата. Самокритиката – да изисквам и правя нужното като отговорник и да давам личен пример, да не правя нещата, които говоря на другите по правилата, а аз да не ги спазвам. Бях манипулиран, гневяха ми се и се научих да не приемам нещата лично.

Бягството от отговорността по едно време не закъсня, в трудност аз започнах да отхвърлям и след една нощ размисли се улових, че правя поведенчески срив.

Веднага гледах да поправя грешката си и се преодолях, преборих се.

Поведения, които ме гневяха, аз ги приемах лично, не се поставях в обувките на другия, какво му е за какво го прави или че това е неговият начин на живот и поведение. Имам случаи, ситуации, когато искам да направя нещо и не мога, за да се заявя по правилен начин, преди си мислех че аз, като искам нещо, и човекът трябва да ме разбере, но не ставаше.

Започнах да работя в групи за заявяването по здрав начин.

Правил съм групи за очакванията – когато аз очаквах нещо да се случи, както аз искам, то често не се получаваше и така изпадах в отрицание. Отам разбрах, че не трябва или не е желателно да съм предубеден. Аз искам нещо стремя се, но дали ще стане – не знам. То може да зависи от външни фактори или вътрешни, с които не съм способен да припокрия тези очаквания.

Като заключение ще завърша, че трябва да опозная зависимостта, за да опозная себе си. Моите минуси и плюсове, да се надскачам, да си поставям малки цели всеки ден и да се развивам.

А.А., София – преборил зависимост към хероин

About the Author

1 comment

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *