„Да имаш силата да поправиш грешката си“

Б.Б., София, преборил зависимост към синтетични наркотици и марихуана

Б.Б., София

преборил зависимост към синтетични наркотици и марихуана

„Да имаш силата да поправиш грешката си“

Ще започна със самия ми срив, който започна още от 02.12.2018г., ходейки по казина. Първият път, след осемте ми месеца престой в терапевтичната общност, беше след среща с едно момиче от миналото ми. Имахме скандал, защото не мога да й намеря наркотици, гарниран с голямо неразбиране от нейна страна. След скандала отидох в казиното с идеята, да си проветря главата и че мога да играя без да друсам и всичко ще е наред. Вечерта се видях с хората от дневния център. Реших да съм искрен и честен,
както програмата ме учеше. Разказах им, че съм ходил на казино.

След два дена последва първата ми употреба на алкохол и като почувствах опиянението му, ми се прииска да употребя наркотици. Така и стана, надрусах се. На другия ден признах на всички какво съм направил. След два дена направих група при Калин за първия ми срив. На нея се разчувствах много, но и се заблудих, че съм отработил срива и той няма да се повтори. Мислех, че всичко ще е наред. Да всичко беше наред, нямах импулси за пиене или употреба на наркотици, излизах с хората от дневния център и така до деня, в който не излезна друг резидент, с който още докато бяхме заедно в защитеното жилище се заблуждавахме и вярвахме , че можеме да ходиме на казино и да пиеме и всичко ще е наред щом не друсаме. След това се забърках с едно момиче, което не беше за мен. Беше ми твърде рано за всякакви силни емоции, чувства и отклонения от моето възстановяване.

Бързо се самозабравих, забравих че съм зависим. Започнах да си правя мойте стари неща с казината въпреки, че ходех на дневен център и излизах с хора от там. За една седмица се вкарах в прекалено голяма вихрушка от чувства и емоции, за които все още нямах нужния опит да ги овладея по здрав начин. Първо придобих голяма сума пари. Венага ми се върна старото поведение – харчих ги само за себе си, а не да ги дадох на родителите ми, знаейки, че имаха нужда от тях. Друсането ми не закъсня. Въпреки, че бях предупреден още в началото от Калин, но аз не го послушах. След като се разделих и с това момиче аз потънах в яд, самота, тъга, останах без никаква воля. Чувствах се отхвърлен и реших да се напия и надрусам отново.

След като се надрусах всичко старо се върна в съзнанието ми и действията ми. Паднах до такава степен, че започнах да мисля и разсъждавам, че няма смисъл за какво да се боря и живея, че нищо няма да ми помогне да се оправя. Единственото нещо което направих правилно бе, че друсах само Аз – без да карам някой друг да падне с мен. Самото ми постъпване отново в програмата беше цяла нощ една въртележна, борба. Все още обаче не бях паднал духом, защото не исках да загубя единствените скъпи хора за мен – мойте родители. За това се качих отново – да осъзная грешките си.

Първия ми месец премина през следните чувства : вина, болка, яд, ярост и сомоумраза, че успях отново да направя поредната глупост без да му мисля. Единствено обещанието към родителите ми ме крепеше, даже тренировките които правих ме успокояваха и разсъждавах по-трезво. Другото нещо, което ме гризеше отвътре бяха самите “Коледни празници”. Не бях сам в къщата, но се чувствах самотен, исках да съм с родителите ми, но преди Коледа като получих колета от тях, осъзнах, че не са изгубили надежда и вярват в мен. Това ми даде сили и аз да продължа още повече да вярвам в себе. Отново разбрах, че терапевтичните групи са от голямо значение в програмата.

Другите два месеца се включвах във все повече групи с каквото мога. Осъзнаването ми е, че ако искам да спра да употребявам наркотици трябва всичко да спра- хазарт, алкохол, наркотици, а не да си мисля, че като не друсам няма проблем, защото всичко рано или късно води до наркотиците. Промяната ми се състоеше в това, че започнах повече да споделям свойте чувства и емоции. Урока ми е, че не бях готов да си улавям тези чувства, които ме карат да употребявам. През тия три месеца много от разговорите ми бяха доста полезни особено със Ицо и Миро. Подкрепа имах от доста хора на които съм благодарен, особено на Стенли, Мишето и Крис. Благодарен съм на Калин, че ме прие отново и осъзнавам, че това ми е последния шанс в тази програма и не мисля да го пропилявам. Целта ми за навънка е да следвам дневния център и този път да не се отклонявам от него.

Б.Б., София – преборил зависимост към синтетични наркотици и марихуана

About the Author

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *