Един терапевт за зависисмостта

Работя повече от 15 години в неправителствени организации, прилагащи резидентни програми за психосоциална рехабилитация на зависимости. При това делях с резидентите ежедневие, работа, свободно време и празници, радост и мъка, разговарях с много от засегнатите близки и с техни приятели и научих многобройни лични истории, истории много силни и болезнени, истории, които докосват сърцето, истории създали у мен силна емпатия.

Това бяха житейски истории, заредени с много емоции, както върхови, еуфорични, така и монотонни, тъмни, тежки и депресивни. Истории преживени от една страна с много болка, отчаяние и страдание, а от друга с копнежи, пожелания и надежда за по-добър живот.

В процеса на лечението имаше кулминации, неочаквани излекувания, но също и напразни усилия и връщане назад, както и неизличими случаи с бавно линеене и смърт.

Както всяко тежко заболяване, така и пристрастяването към наркотици е един комплексен проблем, който има душевни, физически, социални и наследствени причини. Към зависимостта води цялата проблематика между Аза и обществото, което е консуматорско общество, в което на първо място се поставят не хуманно-духовните ценности, а материално-икономическия просперитет.

В настоящия момент ние живеем в общество, което под една или друга форма търси мигновено облекчение, бързо удовлетворение и развлечение. С други думи, живеем в култура, която е базирана икономически и психологически на липсата на подкрепа към хората да бъдат със себе си и винаги да се търси бързият ефект.

Много е трудно човек да се справи със зависимостта си в такъв тип общество.

Проблемът е, че пристрастяването, колкото и да е индивидуално, придобива вече епидемичен характер. Всъщност според мен, всички психоактивни вещества, с които се злоупотребява, без значение дали са опиати, кокаин, амфетамин, екстази, МДМА, алкохол или нещо друго, всъщност са успокоители на болката, независимо от това, че някои от тях наистина са болкоуспокояващи. Физиологически физическата и емоционалната болка се изпитват от една и съща част в мозъка. Така че когато хората страдат емоционално, се активира същата част от мозъка, която се активира, ако ги прободе нож.

Моята лична гледна точка е, че всички зависимости са опит да се облекчи болката.

Една зависимост, без значение дали е от наркотици, сексуално пристрастяване, към интернет или към хазарт, е опит да се избяга от болката и реалността.

Кийт Ричардс, китаристът на Роулигс Стоунс, който се бори със зависимостта дълги години, казва:

Всички отклонения, през които минавам, се случват, само за да не бъда себе си за няколко часа.

Кийт Ричардс

Така че аз се дистанцирам от твърденията на различните теории за зависимостта, че е въпрос на генетика, избор или липса на воля. В дългата си практика и в резултат на многото загубени млади животи на хора, които не се избавиха от демоните на зависимостта, разбрах, че всъщност всичко идва от болката и от опита да се избяга от нея, а този опит е това, което създава още болка и

ако човек не намери сили да се справи, неминуемо стига до болезнена смърт.

И за мен лично това е реалността със зависимостта.

В началото, когато тръгвах по пътя си на специалист, в областта за психосоциалната рехабилитация на зависимости, търсех за себе си най-ефективния модел за терапия на зависимости. Насочих се към различни терапевтични направления, като Когнитивно поведенческа терапия, Фамилна терапия, Психодрама, Психоанализа, Техники за емоционална свобода, Енергийна психология и психотерапия, но в един момент разбрах, че за да бъда по-ефективен в работата си със зависими, тези методи трябва да работят заедно. И тогава, в резултат на моите търсения, се докоснах до Арт терапията като терапевтичен метод. Този метод, поради своята мултимодалност, лесно се комбинира с други терапевтични подходи, което ми даде възможност да бъда по-ефективен в работата си.

В Академия за живот комбинирахме различни психотерапевтични подходи с методите на арт терапията и така създадохме на резидентите подкрепящо пространство, позволяващо им да се изразят, посредством различните форми на терапия и на изкуство, да осъзнаят дълбоко скритите си ресурси и възможности и стъпвайки на пътя на възстановяването, да се справят със своите демони и да оставят далеч зад себе си зависимостта.

За автора

Калин Петков е терапевт в терапевтична общност "Академия за живот", ръководител на програма "Живот без дрога" и съосновател на терапевтичен център "Ка Спорт - ТРАМПЛИН" - единственият център за терапия и рехабилитация на деца и младежи, зависими от наркотици.
Калин има богат опит в работа със зависими от наркотици и алкохол и взима участие в множество проекти и семинари, свъзани със зависимостта. По образование Калин има магистърска специалност "Психология и психология на развитието" от ВСО „Черноризец Храбър“ и бакалавърска степен по специалност "Треньор по кудо" от НСА „Васил Левски“.
Повече за Калин »

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *