„Неразумни избори ме доведоха до употребата“

С.М., София - преборил зависимост от стимуланти

С.М., София

преборил зависимост от стимуланти

Неразумни избори ме доведоха до употребата

Дойдох тук на 08.10.2018 г., два дни след срива, който направих. След като се отпуснах и забравих всичко, свързано с програмата, като най-голям пробив ми нанесе това, че спрях да контактувам с хората, с които съм се възстановявал и прекратяването на дневен център, който бях започнал.

Запознах се с групата и веднага влязох в задължения, започвайки борба със себе си в кухнята. През първите ми осем месеца се бунтувах срещу всичко и никога не бях влизал в кухнята. Първата ми равносметка беше написана със сълзи, защото съм се провалил, но след като я прочетох се почувствах подкрепен и осъзнаването ми беше доста голямо. Човек не може сам да излезне от блатото, в което се намира, но може сам да се постави там!

Отделяйки се от средата, спирането на контакти с възстановяващи, мислейки, че може сам – тази самоувереност ме изигра.

Спрях да ходя на уроци, спрях да тренирам, имах прекалено много свободно време. Хранех се неправилно. Малки, но значителни неща. Започнаха проблемите в семейството. Неразумни избори ме доведоха до употребата. Пропилях ресурса, който ми бе предоставен. Всеки ден чувствах, че не правя нещо правилно и се мотивирах и надъхвах още повече, за да градя новия си характер. Вървях срещу себе си и това, което искам, правех това, което трябва и подкрепях всеки с каквото мога. Мисля, че предотвратих доста сривове, като говорех с хора, които искат да си ходят, просто споделяйки историята си. Почувствах се значим.

Един ден, когато Калин дойде на смяна и влязохме в терапевтичен процес, едно момиче попита Калин дали дилър, който употребява, може да спре да употребява, но да остане дилър. Пожелах да напусна тази група, защото се припознах и се почувствах пряко засегнат, и ми идваше да се разплача.

Тогава Калин ми направи група. Разказах пред групата историята си, за това че родителите ми са разделени и че съм бил настройван и от двете страни. Агресивното ми поведение било подхранвано от скандали вкъщи. След края на групата отчетох за себе си, че липсата на нормалната бащина фигура в ранните детски години е най-големият фактор за моята употреба.

Започнах да работя само в тази насока. За пръв път усетих, че не мисля за престъпни деяния. Почувствах се взаимозависим от хората и програмата. Усещах болката от техните споделяния и участвах във всяка група с каквото и както мога през собствения си опит, а той е много голям. Прикритостта ми изчезна, изслушвах и приемах всяка гледна точка.

Първите два месеца се смирявах с по десет дена чинии, че явно излизах от правилния път. Обръщах внимание на частта от групата, която искаше да се възстановява, а с другите просто гледах да не влизам в пререкания. Говорех си със всеки и най-вече с екипа, който беше на смяна. Разяснявах си важни въпроси. Чувствах се нахален, но тази нужда надделяваше.

От голяма важност беше групата на Илко и Жоро за петте неща, които са ми запечатани като травми от детството ми. Тогава се предразположих да споделям повече.

Най-голямата ми мотивация дойде в началото на третият месец, когато усетих, че нашите наистина ми желаят най-доброто и ме подкрепят. ИМАМ ВРЪЗКА С МОМИЧЕ ОТ ПРОГРАМАТА НА ИМЕ М. , КОЕТО Е БИЛО ДО МЕН ПРЕЗ ЦЯЛОТО ТОВА ВРЕМЕ И СЪМ ВИДЯЛ, ЧЕ ДЪРЖИ НА МЕН! Имаме сходни истории, еднакъв начин на живот и ако трябва да бъда честен тя е причината да започна да споделям. БЛАГОДАРЯ, ЧЕ СИ МИ ОПОРА!

Способът ми за социализация беше със спорт и попиване на занаят и като има действие, то се превръща в комуникация. Учи ме на постоянство, дава ми нужната дисциплина и изкоренява наркоманското ми поведение.

За себе си смятам, че когато станах отговорник къща, приех процеса по-сериозно. Групата с водата ми беше полезна, но при завършването се почувствах пренебрегнат, защото споделих мнение как да бъде нареден океанът, но то беше отхвърлено заради неразбирателство от групата. Според мен, защото всеки гледаше от различен ъгъл.

Следващата група преди преместването беше герб. За моя личен помня, че много се старах и исках да бъде обяснен както подобава. Вторият герб бях с един резидент алкохолик, който постоянно даваше идеи, но накрая нищо не свърши. Пролича си, защото не можахме да го обясним. Следващия герб бях с още двама резиденти (общо четири) сработихме се и се задоволих. Общата работа беше много позитивна емоция, защото всеки отдаваше. Бяхме сплотени, имаше единство може би заради това нарисувах меча като защита на това единство, което бяхме постигнали.

Процесът на преместване беше сложен и доста неочакван, но се радвах и помогнах с каквото мога. Когато Калин ми съобщи, че заемам позицията на Координатор бях вцепенен и шокиран. Постоянно бях притеснен да не объркам нещо, но доста бързо свиках и притеснението се превърна в сигурност.

Последната ми група беше при Данчо. Беше за това, че се засягам от дреболии и съм злопаметен и си връщам. Неочакваното беше, че почти цялата група се припозна и даде своята обратна връзка. Олекна ми, че не съм единствен, но и твърдо решен да ми бъде цел, която постигнах.

Сега съм в очакване да замина и да трупам опит, но и все пак да имам позволение да посещавам къщата, когато съм в България.

С.М. – София , преборил зависимост от стимуланти и марихуана

About the Author