Защо зависимите не искат да се подложат на рехабилитация?

Защо зависимите не искат да се подложат на рехабилитация? » dont listen

Днешните зависими са много по-различни от тези, които са били преди 10 години. Основната разлика е в използваното вещество. Днес, в България и Европа все по-често младите хора употребяват новите, така наречени дизайнерски дроги: „билка“ и „кристали“. Употребата на такива наркотици в рамките на 3 до 6 месеца може да промени личността на човек до неузнаваемост. Зависимите от “синтетика” много бързо достигат до “дъното”, но все още не искат да постъпят за лечение. Въпросът е защо?

Основните причини, поради които зависимият отказва рехабилитация

Една от причините е

отрицанието на нуждата от лечение на зависимия.

Това е специфична форма на психологическа защита и основен симптом на болестта на засисимостта. Изразява се в отказа на човек да приеме за себе си или да признае пред другите за съществуването на неговата проблемна употреба.

Пристрастените почти винаги отричат пристрастяването си. Този начин на мислене се почти граничи с мания. Всеки опит да се помогне се превръща в пристъпи на гняв. Дори на ръба на смъртта, зависимият може да продължи да отрича проблема си.

Работата с отрицанието е неразделна част от процеса на лечение в рехабилитационните центрове на „Академия за живот“. Постепенно зависимият започва да вижда истинска картина на случващото се в живота му. С осъзнаването на проблема идва и желанието за промяна, разчитайки на помощта на специалисти.

Втората причина, поради която зависимите не искат да започнат лечение, е огромно количество

слухове около центровете за лечение.

Много „митове, легенди и приказки“ се разпространяват за центровете за рехабилитация. Разказват се истории за подземни стаи, в които зависимите се заключват в продължение на дни, побоища, поставяне на белезници, че лечението е като в затвор и така нататък.

Нека да бъдем обективни: такива центрове наистина съществуват, но не и в България. Много, зависими от наркотици или алкохол, българи предпочитат бавно да умират от употребата си, страхувайки се да попаднат на такава “рехабилитация”.

Трета причина е страхът от загуба.

Болеста на зависимостта не се развива за ден или два, а за години – години, през които употребяващият е изграждал своята личност, социална и професионална идентичност. Присъствието на наркотици или алкохол в този важен период на израстване първоначално няма силно влияние. Постепенно, ден след ден, година след година, болестта се развива подмолно и един ден човек осъзнава, че има проблемна употреба и че веществото е заелo главна роля в неговия живот. Взимайки решение за лечение, зависимия много добре осъзнава, че трябва да се раздели със слабостта си и че ще отвори огромна празнота в себе си, която го плаши. Англичаните имат една поговорка гласяща: „По-добре познат дявол, отколкото нeпознат ангел“.

Най-добри резултати в лечението на зависимостите дават центровете като „Академия за живот“ , които са от типа терапевтична общност. Там се провеждат групови и индивидуални терапевтични сесии, които моментално запълват появилата се празнина в лекуващия се и по този начин се спомага оздравителния процес.

Четвъртата честа причина е, защото

вече са се отказали от живота (предали са се), виждайки само „гадните“ неща от него.

Достигайки до първото осъзнаване, че има проблем, човек не го признава на никой и се опитва да си го реши сам, неосъзнавайки срещу какъв силен противник се изправя. Опитите за самолечение или епизодични срещи със специалисти в 90% от случаите не водят до резултат и болестта рецидивира. Оповавайки се на тези успешни 10%, опитите продължават и всеки следващ неуспех води до чувства на поражение и неспособност. Употребяващия започва да вярва, че си е такъв и такъв ще си остане, „предава се“ и отваря напълно пътя на зависимостта да навлезе в него.

В този момент, зависимият има най-голяма нужда от подкрепа. Примерите на справили се хора с тази болест са най-силният „коз“. Постъпвайки на лечение, първите хора с които се среща новодошлият в центровете за лечение на „Академия за живот“, са нашите випускници – хора които, са завършили програмата и са намерили нов начин на живот без наркотици и алкохол.

Защо зависимите не искат да се подложат на рехабилитация? » download

Петата, но не по важност, причина е вярването, което повечето зависими имат:

„Само да си оправя живота (да имам кола, дом, да създам семейство, да има хубава работа и т.н.), и ще спра. Сега не е моментът, имам по-важни дела“.

Употребата на ПАВ (психо-активни вещества – наркотици, медикамети, алкохол) води до промяна в начина на мислене, във физиологичен, социален, професионален и морален аспект. Употребяващият вярва, че веществото му помага да е по активен и деен, че е по-общителен, че е в пъти по-трудоспособен и че да крие и не признава грешките и неуспехите, а в не редки случаи и да краде, обижда и наранява, е нормално, необходимо и оправдано.

Болестта на зависимостта кара човек да не вижда грешките си. Той не може да осъзнае, че постигането на желаните от него цели е възможно единствено ако той прекрати употребата.

Съществена част от работата в терапевтичния процес за лечение на зависимост е базирана върху осъзнаването на неправилността на по-горното изявление.
Достигането до желаната дълготрайна ремисия е дълъг път на осъзнаване, приемане и учение за „Философия за възстановяване на живота“- „Recovery“.
Психотерапевтичните подходи, подбрани от специалисти в тази област, са ключът към новия, чист начин на живот.

Недейте да отлагате своето лечение, недейте да ставате жертва на предразсъдъци! Започнете рехабилитация още днес – Академия за живот е тук, за да Ви подкрепя на всяка стъпка.

За автора

Григор Михнев е учредител и ръководител на фондация "Училище за живот" и съучредител на програма "Академия за живот".
Григор има над 10 години опит в работата със зависими, както и редица сертификати за Асистент по психодрама, социометрия и групова анализа, Сътрудник социални дейности, Мотивационно интервюиране, Кризисни интервенции и други. Спонсор е по 12 стъпковата програма на "Анонимни наркозависими".
Повече за Григор »

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *